Паник атака – симптоми, причини и как да се справим

Паник атака – симптоми, причини и как да се справим

Паник атаката е едно от най-интензивните и плашещи преживявания, които човек може да изпита. Първата паник атака често идва неочаквано. Понякога човек е на работа, в колата, в магазина или просто си стои вкъщи и изведнъж усеща как нещо в тялото му се променя. Сърцето започва да бие силно. Дишането се учестява. Появява се напрежение, страх и усещането, че нещо страшно предстои да се случи.

Много хора описват това преживяване като момент, в който губят контрол над себе си. Някои са убедени, че получават инфаркт. Други мислят, че ще припаднат, че ще полудеят или че няма да могат да се справят. Преживяването може да бъде изключително плашещо и самотно. То може да остави човек в постоянна тревожност и страх от това кога ще се случи отново.

Когато говорим за паник атаки, е важно да кажем нещо много съществено – това, което усещате, е реално. Симптомите са истински. Страхът е истински. Тялото наистина преминава през силно напрежение.

Но паник атаката сама по себе си не е опасна за живота.

Почти винаги хората започват да живеят постоянно „нащрек“. Наблюдават дишането си, пулса си, усещанията в тялото си. Именно това непрекъснато напрежение и опитът постоянно да бъдат под контрол изморява много. Понякога самият страх от нова паник атака започва да се превръща в най-голямото натоварване.

Важно е да знаем, че не сме сами в това преживяване. Все повече хора се сблъскват с тревожност и паник атаки в различни периоди от живота си. Добрата новина е, че съществуват начини да разберем какво се случва с нас и постепенно да си върнем усещането за спокойствие и контрол.

Паник атака или паническо разстройство

Паник атака е внезапен епизод на силен страх или интензивен дискомфорт, който достига пик обикновено в рамките на минути.

Паническо разстройство е състояние, при което човек има повтарящи се неочаквани паник атаки и започва да живее в страх от следваща атака. Непредвидимостта и очакването на нова паник атака са постоянно притеснение. Човек започва да избягва места или ситуации, променя ежедневието си заради страха. Наблюдава се и засилена тревожност между атаките.

Паник атаката е единичен епизод, а паническото разстройство е продължителен модел от повтарящи се атаки и страх от тях.

Каква е физиологията на паник атаката – какво всъщност се случва в тялото

По-долу разказвам подробно за физиологията на паник атаката, защото в много случаи именно неизвестното плаши най-много. Когато разберем защо тялото реагира по този начин, симптомите започват да изглеждат по-малко страшни и човек постепенно си връща усещането за контрол.

Паник атаката е внезапна вълна от силна тревожност, която активира тялото така, сякаш сме в опасност. Реална опасност обикновено няма. И точно това обърква толкова много хора. Те усещат силни физически симптоми и естествено си мислят, че нещо сериозно се случва с тяхното здраве. В такива моменти нервната система влиза в режим на оцеляване. Сърцето ускорява ритъма си, мускулите се напрягат, дишането се променя, а умът започва да търси обяснение за случващото се и дори отива в мисли за най-необратимото.

Симптомите на паник атака могат да бъдат различни, но най-често хората описват:

• Сърцебиене
• Стягане в гърдите
• Задух
• Усещане, че не достига въздух
• Страх
• Треперене
• Замайване
• Изпотяване
• Напрежение в тялото
• Усещане за слабост
• Гадене
• Чувство за нереалност
• Страх, че ще припаднат
• Страх, че ще умрат
• Страх, че губят контрол

Понякога симптомите са толкова силни, че човек трудно вярва, че причината може да бъде тревожност. Много хора директно отиват в спешно отделение, търсят помощ от кардиолог, невролог или друг специалист, когото усещат като най-подходящ. Изследванията често са наред, но въпреки това усещането за страх остава. Често се усилва и здравната тревожност.Това може да бъде объркващо. Част от хората започват да се съмняват в себе си. Обикновено не намират причина, всичко им е наред и се питат защо им се случва това, защо не могат просто да се успокоят.

Истината е, че тревожността не е въпрос на слаб характер или липса на воля. Когато нервната система е претоварена, тялото реагира автоматично.

Но е важно да знаем, че по време на паник атака тялото не работи срещу нас, а прави точно това, за което е създадено. Опитва се да ни предпази, като ни подготви за реакция при опасност, но нервната ни система реагира така, сякаш има заплаха, дори когато реална опасност няма. Симптомите всъщност са част от защитната реакция на тялото, а не знак, че то се поврежда.

Паник атаката активира една много древна система за оцеляване в организма, известна като реакцията „бий се или бягай“. Това е автоматичен механизъм, който се включва, когато мозъкът прецени, че сме в опасност. Преди хиляди години тази реакция е помагала на хората да оцелеят при реални заплахи като нападения от зверове, природни бедствия и във всички случаи при нужда от бързо бягство и защита.

Тялото трябва моментално да се мобилизира. Именно затова сърцето започва да бие по-бързо, дишането се ускорява, мускулите се напрягат и вниманието става свръхактивно. Така организмът се подготвя за действие. При паник атаката обаче тази система се активира без реална физическа опасност. Мозъкът „разчита“ тревожността като заплаха и включва алармата. В него се случва реакция. Когато човек преживява силна тревожност, една част от мозъка, наречена амигдала, започва да реагира много активно. Амигдалата е свързана с разпознаването на опасност и емоционалните реакции. Когато тя прецени, че има заплаха, изпраща сигнал към тялото, с който му казва: „Подготви се.“

Това се случва изключително бързо и често преди човек дори съзнателно да е осъзнал какво чувства. След това нервната система започва да отделя хормони на стреса, основно адреналин и кортизол. Именно адреналинът стои зад много от физическите симптоми на паник атаката. Сърцебиенето се дължи в голяма степен на адреналина. Когато се отдели адреналин, сърцето ускорява ритъма си, за да изпрати повече кръв към мускулите. Това е естествена реакция на организма при опасност и по време на паник атака човек може да усеща:

• Силно сърцебиене
• Прескачане на сърцето
• Пулсации в гърдите
• Напрежение

Нека напомним, че тези усещания често изглеждат плашещи, но сами по себе си не са опасни. Те са знак, че нервната система е активирана.

Други чести симптоми са появата на задух и замайване. Защо?

Когато сме тревожни, често започваме да дишаме по-бързо и по-повърхностно. Това променя баланса между кислород и въглероден диоксид в организма. Парадоксът е, че човек често има достатъчно въздух, но тялото му е в режим на тревога и усещането става много силно. Затова нека си напомним, че макар да усещаме недостиг на въздух, замайване, изтръпване или стягане в гърдите, това е само реакция от силния прилив на тревожност, а не реална заплаха от задушаване.

Защо понякога тялото трепери?

При активиране на стресовата реакция мускулите се напрягат и подготвят за движение. Това напрежение може да доведе до треперене, вътрешно напрежение и чувство, че не можем да стоим на едно място.

Паник атаката изглежда страшна за хората, които я преживяват по този начин, но е важно да отбележим, че проблемът не е само в симптомите, а в начина, по който ги интерпретираме.

Ако придаваме на сърцебиенето значение „Ще получа инфаркт“, на замайването „Ще припадна“ или на чувството за нереалност „Полудявам“, това ще засилва страха. А колкото повече страх има, толкова повече се активира нервната система. И така се създава порочен кръг:

тревожност → физически симптоми → страх от симптомите → още тревожност

Много често се случва след първата паник атака хората да живеят в очакване на следващата. Те стават много чувствителни към всяко усещане в тялото си. И дори леко сърцебиене, напрежение, умора или замайване, които можем да преживеем като отклик на други ситуации, както на всички ни се случва в ежедневието, могат веднага да активират страх: „Пак започва.“

Тялото постепенно влиза в постоянна готовност, а нервната система става все по-чувствителна.

Най-важното, което човек трябва да знае, е че паник атаката е изключително неприятна, но не е опасна. Това е силна реакция на нервната система, а не доказателство, че човек полудява или че тялото му се разпада. Когато започнем да разбираме какво всъщност се случва физиологично, страхът често започва постепенно да намалява. Защото неизвестното плаши най-много. Тялото не работи срещу нас. То се опитва да ни защити, макар и по начин, който в момента изглежда прекалено интензивен.

И колкото повече започнем да гледаме на паник атаката с разбиране, а не само със страх, толкова по-малко власт започва да има тя над живота ни.

Какви са причините за паник атаките

Паник атаките не се появяват изведнъж, въпреки че човек ги преживява точно така.

Много често паник атаките се появяват след дълъг период на натрупано напрежение, тревожност или вътрешна умора, която постепенно започва да изчерпва нервната система. Някои хора толкова са свикнали да живеят под стрес, че спират да забелязват колко изтощени са всъщност. Те работят, поемат отговорности, грижат се за всички около себе си и продължават напред, дори когато вътрешно се чувстват претоварени. Често това са хора, които мислят много, анализират, опитват се да държат всичко под контрол и трудно си позволяват истинска почивка.

Понякога зад паник атаките стои и дълго потискане на емоции като страх, тъга, гняв, разочарование, непреработена скръб или умора, които човек е преглъщал с времето, опитвайки се просто „да се справя“. Отвън може да изглежда напълно спокоен и функциониращ, но отвътре нервната система често живее в постоянна готовност. А когато това състояние продължи твърде дълго, тялото започва да показва, че напрежението е станало прекалено голямо.

Паник атаките могат да бъдат свързани и с трудни емоционални преживявания – раздяла, загуба, конфликти, несигурност, усещане за самота или продължителни напрегнати взаимоотношения. Понякога човек дори не осъзнава колко силно е повлиян от дадена ситуация, докато тялото не започне да реагира. И именно това често обърква хората – симптомите изглеждат внезапни, а всъщност напрежението е било натрупвано дълго време.

Понякога причините са и още по-дълбоки. Някои хора са израснали в среда, в която не са се чувствали истински спокойни и сигурни. Други са свикнали постоянно да се адаптират към нуждите на околните, да потискат себе си или да живеят с усещането, че трябва непрекъснато да се справят сами, да бъдат силни. Не си позволяват уязвимост. Трудно искат помощ. При някои тревожността е свързана със страх от отхвърляне, нужда от контрол или дълбоко вътрешно усещане за несигурност. А понякога човек толкова дълго е живял в напрежение, че това състояние започва да му изглежда нормално.

Тялото обаче помни всичко, което психиката се опитва да задържи. И много често паник атаката не е знак, че с нас „има нещо нередно“, а че дълго време сме носили повече напрежение, отколкото нервната ни система е успявала да понесе сама.

Какво да правим при паник атака

Когато човек преживява паник атака, първата му реакция почти винаги е една и съща. Паник атаката трябва веднага да спре.

И това е напълно естествено. В такива моменти страхът е толкова силен, че човек инстинктивно започва да се бори с всичко, което усеща. Опитва се да контролира дишането си, да спре сърцебиенето, да се вземе в ръце, да се стегне и колкото може по-бързо да излезе от това състояние.

Но това пак е влизане в порочния кръг. Колкото повече се паникьосваме от самите симптоми, толкова повече нервната система остава в режим на опасност. Тялото усеща страха ни и продължава да поддържа тревожната реакция активна.

Едно от първите неща, които помагат, е човек да насочи вниманието си към дишането. По време на паник атака дишането често става бързо и повърхностно, а това допълнително усилва усещането за задух, замайване и напрежение. Вместо да се опитваме насила да се успокоим, по-полезно е постепенно да забавим ритъма. Бавно вдишване. Плавно издишване. Без напрежение и без опит всичко да изчезне веднага. Понякога само връщането към по-спокойно дишане помага на тялото да получи сигнал, че опасността започва да преминава.

Помага и човек да се върне към настоящия момент. По време на паник атака умът обикновено се фиксира върху страха, че ще загуби контрол, че ще се случи най-лошото, че няма да има кой да му помогне, ако е сам в момента, че няма да се справи.

Тогава е важно вниманието постепенно да се насочи навън, към нещо реално и конкретно. Например човек може да усети стъпалата си на пода, да хване чаша студена вода, да се огледа около себе си и съзнателно да назове предметите, които вижда, да ги опише. Тези малки действия може да изглеждат незначителни, но всъщност помагат на нервната система да се саморегулира и да излезе от усещането за непосредствена опасност.

С времето много хора осъзнават и нещо друго, а именно че най-изтощителната част често не са самите симптоми, а постоянната борба с тях. Страхът от сърцебиенето, от замайването, от самата паника постепенно започва да поддържа тревожността жива.

Това не означава, че човек трябва просто да приеме страданието си и да не прави нищо. По-скоро означава постепенно да започне да гледа на симптомите по различен начин. Не като на знак, че нещо ужасно се случва с него, а като на реакция на претоварена нервна система. Приемане вместо борба – това често е най-трудната част.

Именно тогава често започва истинската промяна. Не когато човек спре завинаги тревожността, а когато постепенно спре да живее в непрекъсната битка с нея.

Как психотерапията помага при паник атаки

Психотерапията може да бъде много важна подкрепа при работа с паник атаки, защото помага не само да намалим симптомите, а и да разберем какво поддържа тревожността в дълбочина. В терапията човек постепенно започва да разпознава собствените си механизми – начина, по който мисли, потиска емоции, натоварва се, опитва се да контролира всичко или остава прекалено дълго в режим на „справяне“. И когато започнем да разбираме себе си по-дълбоко, тревожността постепенно започва да изглежда по-малко страшна и необяснима.

Голяма част от процеса е свързана с изграждане на усещане за повече сигурност и стабилност. Това включва работа с:

• Регулация на нервната система
• Техники за справяне с тревожността
• Дишане и заземяване
• Емоционална регулация
• Разпознаване на вътрешните напрежения и отключващите фактори

Много важна част от терапията е и това човек да спре да се страхува толкова силно от самите симптоми. Защото при паник атаките често не само тревожността изморява човека, а и постоянната вътрешна битка с нея. Постепенно започва да се изгражда усещане за повече сигурност в тялото, повече доверие към себе си и повече спокойствие в ежедневието.

С времето човек започва по-ясно да разбира какво активира тревожността му и как да реагира по различен начин, без да изпада в паника от самите симптоми.

Понякога зад паник атаките стоят и по-дълбоки емоционални преживявания – дълго потискан стрес, чувство за несигурност, натрупано напрежение или травматични събития, които нервната система все още носи. В терапията постепенно се работи и с тези преживявания, така че човек да не остава постоянно в режим на вътрешна тревога и готовност.

Процесът не е свързан с това човек просто да се стегне или да спре да изпитва страх. По-скоро постепенно започва да изгражда повече разбиране към себе си, повече доверие в тялото си и повече усещане, че може да се справя, без да живее в постоянен страх от следващата паник атака.

Ако тревожността или паник атаките започват да влияят на ежедневието ви, не е нужно да преминавате през това сами. Можете да се свържете с мен за консултация. Работя присъствено в Пловдив, както и онлайн с хора извън града и България.